Доц. Киселова за ФрогНюз: Животът и здравето са по-важни от право...
Това уточни конституционалистът доцент Наталия Киселова пред ФрогНюз.
Ето и цялото изявление:
Казусът към неотнемането на автомобила на Ивайло Цветков-Нойзи от съда предизвика спор дали отнемането на коли, както е след поправките от предходната година, при потвърдено ръководство на автомобил след приложимост на алкохол или наркотични субстанции, са в прорез с Конституцията или в противен случай. Върховен касационен съд желае от Конституционния съд да реши дали се нарушава правото на благосъстоятелност посредством лишаване на автомобил или надлежно погашение на неговата стойност при определяне на закононарушение. Когато е открито, че някой е направил закононарушение с присъда - карал е под някакво влияние, той е рисков на пътя. Кое право е по-голямо следователно - правото на благосъстоятелност върху автомобил или правото на живот на останалите участници в придвижването, което той заплашва?
В този проблем има конкуренция на две съществени права. Едното е правото на благосъстоятелност върху автомобила, в случай че приказваме за притежател. Тогава, когато е ползвател, ползите на притежателя са предпазени, само че ползвателят би трябвало да заплати равностойността - това от една страна. От друга страна, дали във всеки един случай притежателят или ползвателят може да ръководи моторното транспортно средство, даже и тогава, когато е под въздействие на алкохол и опиати.
Когато се желае лишаване на автомобила, законодателят е планувал това да е кумулативно - когато има приложимост на алкохол или опиати, да има и лишаване, в интерес на страната. А дали това визира правото на благосъстоятелност и е прекалено наказване - има две гледни точки.
Законодателят е възприел, че правото на благосъстоятелност се подчинява на разбирането да не се правят нови закононарушения с моторното транспортно средство. Докато и съдът, и Наказателната гилдия на Върховен касационен съд смятат, че това наказване е прекалено - да се лишава в интерес на страната транспортното средство, което е послужило за закононарушението. Тук не приказваме за другите усложнени закононарушения, при които с изключение на приложимост на алкохол или опиати, ще има и материални вреди, ще има засягане живота и здраве на други хора.
Конституционният съд ще би трябвало да се произнесе дали това е прекалено наказване - с изключение на главното отнемане от независимост за избран период и санкция, това ще се яви трето наказване. Глобите са ниски като размер, само че също се постановат. Това се явява трето наказване - лишаване в интерес на страната транспортното средство, което е послужило за закононарушението. Затова и съдиите смятат, че е прекалено.
За упоменатия случай - той (Нойзи, бел. ред) подписва съглашение с прокуратурата, което значи, че е признал виновността си. Районният съд му постанова 10 месеца отнемане от независимост условно и 3 години изпитателен период. Лишен е от право да упражнява за половината от времето да ръководи автомобил. Наложили са наказване отнемане от независимост условно и административно наказване да не ръководи автомобил. Въпросът е във връзка с третото наказване - дали то е прекалено наказване, да се отнеме автомобила.
Какво ни споделя практиката от законите в други европейски страни при сходни проблеми?
Автомобилът е предмет, движима движимост. Тогава, когато се правят закононарушения с движими движимости, и другите наказателни законодателства позволяват да бъдат отнети в интерес на страната или да бъдат иззети. Нашият законодател е възприел един метод, с който превантивно да се възпират хората да се качват на колите си след приложимост на алкохол или опиати, за да не бъдат след това отнемани колите в интерес на страната. Това е била концепцията. И там, където има към този момент осъществени закононарушения и се лишава, това да бъде като урок за другите.
Правото на благосъстоятелност безусловно ли е?
Макар конституционният текст да споделя, че частната благосъстоятелност е неприкосновена, правото на благосъстоятелност не е безусловно. Не е безусловно, тъй като то може да бъде ограничавано за да бъдат предпазени по-висши ползи или други съществени права.
Така има конкуренция сред правото на благосъстоятелност върху автомобила по принцип и правото на живот и цялост на човешкото тяло по отношение на други хора. С автомобила може с изключение на да се повреди персоналното здраве и да се отнеме живота на лидера, да бъдат травматизирани или да бъдат лишени от живот други участници в придвижването.
И Конституцията, и практиката в Конституционния съд позволяват ограничение на правото на благосъстоятелност, изключително на движими движимости, какъвто е автомобила. И това е трябвало да бъде преценено - да се уеднаквят наказванията, да не бъдат отнемане от независимост, санкция и лишаване, а да вземем за пример санкциите да бъдат отстранени. Но това е въпрос на законодателна целенасоченост, а не на противоконституционност.
Въпросът с движимото имущество и с недвижимото имущество се позволява по един и същи метод. В разбиранията на Конституцията във връзка с недвижимата благосъстоятелност има по-големи гаранции, несъмнено, тъй като е по-скъпа. Това, което е употребявал да вземем за пример немският законодател, е, че частната благосъстоятелност задължава. Собственикът - това е изведено на конституционно равнище в немския главен закон от 1949 година - би трябвало да упражнява правото си на благосъстоятелност върху своите движимости по този начин, че да не вреди на другите притежатели, на другите хора. Защото не трябва правото на благосъстоятелност да се извежда в абсолют над всички останали права. В края на краищата, животът и здравето са по-важни от собствеността.
Самото ръководене на моторно транспортно средство след избрана централизация на алкохол или опиати в кръвта се открива с проба. Има случаи, в които лидерът отхвърля тест.
Отказът да се извърши инспекция за приложимост на алкохол или опиати е настрана закононарушение. Там се установи отводът и лишаването от независимост е в по-кратък период, само че пък санкцията е по-висока.
Конституционният съд следва да реши проблема с отнемането на коли, има такова заведено дело - Дело №15 от 15 април 2024 година. Подател на настояването за него е Общото заседание на Наказателна гилдия на Върховния касационен съд на Република България. Какво решение очаквате?
Общото заседание на Наказателна гилдия на Върховния касационен съд на Република България е оспорило четири разпореждания. Тази, за която приказваме, е една от четирите.
Първо, няма период, в който Конституционният съд да се произнесе. По-важно дело беше това по отношение на конституционните промени, допускам, че затова не са се произнесли още.
Според мен Конституционният съд ще стъпи на своя предходна процедура - че когато става дума за ограничение на съществени права, и това е възможно с присъда, е въпрос на законодателна целенасоченост, тъй че Народно заседание може да планува и подобен вид наказване - лишаване в интерес на страната на моторното транспортно средство или неговата равноценност.
Какво смятате за самото желание на законодателя в този случай - дали то има солидна логичност зад себе си и върви в добра посока в последна сметка?
Проблемите на пътя, войната на пътя би трябвало да бъде борена с разнообразни принадлежности. Тоест не е задоволително единствено откакто някой използва алкохол или опиати, и това е установено, да се отнеме автомобила. Това не е единственият метод за противопоставяне на множеството произшествия със смъртни и травматични случаи. Така че - това е една от ограниченията. Въпрос на по-задълбочен публичен разбор е какви други превантивни ограничения би трябвало да има, с цел да не сядат зад кормилото лица, които не могат да владеят колите. Това е една от ограниченията, не може да е единствена.
Илияна Маринкова
Ето и цялото изявление:
Казусът към неотнемането на автомобила на Ивайло Цветков-Нойзи от съда предизвика спор дали отнемането на коли, както е след поправките от предходната година, при потвърдено ръководство на автомобил след приложимост на алкохол или наркотични субстанции, са в прорез с Конституцията или в противен случай. Върховен касационен съд желае от Конституционния съд да реши дали се нарушава правото на благосъстоятелност посредством лишаване на автомобил или надлежно погашение на неговата стойност при определяне на закононарушение. Когато е открито, че някой е направил закононарушение с присъда - карал е под някакво влияние, той е рисков на пътя. Кое право е по-голямо следователно - правото на благосъстоятелност върху автомобил или правото на живот на останалите участници в придвижването, което той заплашва?
В този проблем има конкуренция на две съществени права. Едното е правото на благосъстоятелност върху автомобила, в случай че приказваме за притежател. Тогава, когато е ползвател, ползите на притежателя са предпазени, само че ползвателят би трябвало да заплати равностойността - това от една страна. От друга страна, дали във всеки един случай притежателят или ползвателят може да ръководи моторното транспортно средство, даже и тогава, когато е под въздействие на алкохол и опиати.
Когато се желае лишаване на автомобила, законодателят е планувал това да е кумулативно - когато има приложимост на алкохол или опиати, да има и лишаване, в интерес на страната. А дали това визира правото на благосъстоятелност и е прекалено наказване - има две гледни точки.
Законодателят е възприел, че правото на благосъстоятелност се подчинява на разбирането да не се правят нови закононарушения с моторното транспортно средство. Докато и съдът, и Наказателната гилдия на Върховен касационен съд смятат, че това наказване е прекалено - да се лишава в интерес на страната транспортното средство, което е послужило за закононарушението. Тук не приказваме за другите усложнени закононарушения, при които с изключение на приложимост на алкохол или опиати, ще има и материални вреди, ще има засягане живота и здраве на други хора.
Конституционният съд ще би трябвало да се произнесе дали това е прекалено наказване - с изключение на главното отнемане от независимост за избран период и санкция, това ще се яви трето наказване. Глобите са ниски като размер, само че също се постановат. Това се явява трето наказване - лишаване в интерес на страната транспортното средство, което е послужило за закононарушението. Затова и съдиите смятат, че е прекалено.
За упоменатия случай - той (Нойзи, бел. ред) подписва съглашение с прокуратурата, което значи, че е признал виновността си. Районният съд му постанова 10 месеца отнемане от независимост условно и 3 години изпитателен период. Лишен е от право да упражнява за половината от времето да ръководи автомобил. Наложили са наказване отнемане от независимост условно и административно наказване да не ръководи автомобил. Въпросът е във връзка с третото наказване - дали то е прекалено наказване, да се отнеме автомобила.
Какво ни споделя практиката от законите в други европейски страни при сходни проблеми?
Автомобилът е предмет, движима движимост. Тогава, когато се правят закононарушения с движими движимости, и другите наказателни законодателства позволяват да бъдат отнети в интерес на страната или да бъдат иззети. Нашият законодател е възприел един метод, с който превантивно да се възпират хората да се качват на колите си след приложимост на алкохол или опиати, за да не бъдат след това отнемани колите в интерес на страната. Това е била концепцията. И там, където има към този момент осъществени закононарушения и се лишава, това да бъде като урок за другите.
Правото на благосъстоятелност безусловно ли е?
Макар конституционният текст да споделя, че частната благосъстоятелност е неприкосновена, правото на благосъстоятелност не е безусловно. Не е безусловно, тъй като то може да бъде ограничавано за да бъдат предпазени по-висши ползи или други съществени права.
Така има конкуренция сред правото на благосъстоятелност върху автомобила по принцип и правото на живот и цялост на човешкото тяло по отношение на други хора. С автомобила може с изключение на да се повреди персоналното здраве и да се отнеме живота на лидера, да бъдат травматизирани или да бъдат лишени от живот други участници в придвижването.
И Конституцията, и практиката в Конституционния съд позволяват ограничение на правото на благосъстоятелност, изключително на движими движимости, какъвто е автомобила. И това е трябвало да бъде преценено - да се уеднаквят наказванията, да не бъдат отнемане от независимост, санкция и лишаване, а да вземем за пример санкциите да бъдат отстранени. Но това е въпрос на законодателна целенасоченост, а не на противоконституционност.
Въпросът с движимото имущество и с недвижимото имущество се позволява по един и същи метод. В разбиранията на Конституцията във връзка с недвижимата благосъстоятелност има по-големи гаранции, несъмнено, тъй като е по-скъпа. Това, което е употребявал да вземем за пример немският законодател, е, че частната благосъстоятелност задължава. Собственикът - това е изведено на конституционно равнище в немския главен закон от 1949 година - би трябвало да упражнява правото си на благосъстоятелност върху своите движимости по този начин, че да не вреди на другите притежатели, на другите хора. Защото не трябва правото на благосъстоятелност да се извежда в абсолют над всички останали права. В края на краищата, животът и здравето са по-важни от собствеността.
Самото ръководене на моторно транспортно средство след избрана централизация на алкохол или опиати в кръвта се открива с проба. Има случаи, в които лидерът отхвърля тест.
Отказът да се извърши инспекция за приложимост на алкохол или опиати е настрана закононарушение. Там се установи отводът и лишаването от независимост е в по-кратък период, само че пък санкцията е по-висока.
Конституционният съд следва да реши проблема с отнемането на коли, има такова заведено дело - Дело №15 от 15 април 2024 година. Подател на настояването за него е Общото заседание на Наказателна гилдия на Върховния касационен съд на Република България. Какво решение очаквате?
Общото заседание на Наказателна гилдия на Върховния касационен съд на Република България е оспорило четири разпореждания. Тази, за която приказваме, е една от четирите.
Първо, няма период, в който Конституционният съд да се произнесе. По-важно дело беше това по отношение на конституционните промени, допускам, че затова не са се произнесли още.
Според мен Конституционният съд ще стъпи на своя предходна процедура - че когато става дума за ограничение на съществени права, и това е възможно с присъда, е въпрос на законодателна целенасоченост, тъй че Народно заседание може да планува и подобен вид наказване - лишаване в интерес на страната на моторното транспортно средство или неговата равноценност.
Какво смятате за самото желание на законодателя в този случай - дали то има солидна логичност зад себе си и върви в добра посока в последна сметка?
Проблемите на пътя, войната на пътя би трябвало да бъде борена с разнообразни принадлежности. Тоест не е задоволително единствено откакто някой използва алкохол или опиати, и това е установено, да се отнеме автомобила. Това не е единственият метод за противопоставяне на множеството произшествия със смъртни и травматични случаи. Така че - това е една от ограниченията. Въпрос на по-задълбочен публичен разбор е какви други превантивни ограничения би трябвало да има, с цел да не сядат зад кормилото лица, които не могат да владеят колите. Това е една от ограниченията, не може да е единствена.
Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ